Наскоро проф. Стоянова бе наградена с Почетния знак „Св. Климент Охридски“ със синя лента за цялостната й преподавателска и научноизследователска дейност.

Проф. д.ф.н. Ю. Стоянова е дългогодишен преподавател в СУ„Св. Климент Охридски“, водила е курсове по съвременен български език, както и лекции по „Психолингвистика“ и „Психолингвистика на развитието“. Автор е на многобройни научни публикации и книги, сред които интерес за широката публика може да представляват:

„Вашето дете говори. Речеви актове в ранната детска възраст“ , „Психолингвистични изследвания“, „Индивидуални вариации във вербалното развитие“, „Ранно езиково развитие (От първите звукови комплекси до многословни изказвания), „Развитие и учене в ранното детство (възрастова валидизация на стандартите за развитие и учене от раждането до три години)“; „Проблеми на психолингвистиката. Уводен курс в общата психолингвистика и психолингвистиката на развитието“. 

W.Ч.:В последните години въпросът за многоезичието става все по-актуален в българските общества зад граница.

Голяма част от техните деца се раждат в среда, доминирана от различен от българския език, и това понякога създава колебание у родителите дали да стимулират българския език в домашна обстановка, или да подкрепят социалната адаптация на децата чрез локалния език. Какво е Вашето професионално мнение, усвояването на два езика в ранна възраст би ли забавило или затруднило процеса?

Ю.С.: Владеенето на всеки един език освен родния е предимство в живота на човека, независимо от възрастта му. В психолингвистиката има специален термин за случаите, в които детето овладява едновременно два езика в ранното детство.

Това е „билингвално овладяване на първи език“.

Този термин посочва, че процесът, при който се достига езикова компетенция на двата езика, е аналогичен на този процес при един език. За билингвално овладяване на първи език се говори само когато двата езика се усвояват едновременно през първите 3-4 години от живота на детето. Ако вторият език се включи след 4-годишна възраст, тогава условията на овладяване са различни. Много деца по света растат в семейна среда, която благоприятства билингвалното овладяване на първи език. Наистина, периодът на достигане на очакваната за възрастта езикова компетенция обикновено се удължава с около година, но се компенсира в предучилищния период.  Ако двата езика се поддържат и през по-нататъшното развитие на детето, предимствата на билингвизма са значителни.

W.Ч.: В какво се състои разликата между изучаване на първия (майчиния) език и на всеки следващ?

Ю.С.: Съществуват разлики в няколко насоки. На първо място, различни са начините на учене. Първият, родният език винаги се учи спонтанно, чрез контакта с най-близките лица от обкръжението. Такова учене е прието да се нарича овладяване. Вторият език също може да се усвоява по този начин – при условие, че учещият е потопен в езиковата среда на този език и има достатъчно контакти с носителите му.  За повечето хора у нас обаче по-познат е другият начин на учене – в класната стая, с помощта на учител, учебници и учебни пособия. В процеса на това учене е необходимо да се вложат съзнателни и целенасочени усилия от страна на учещите, а за да се постигнат добри резултати, нужно е те да имат и висока мотивация.

Вторият тип разлики между ученето на първи и на втори или чужд език са свързани с личността на учещите.

Когато детето овладява родния си език през ранното детство, то едновременно с езиковото си развитие преминава и през процес на познавателно развитие: за да научи даже най-прости, всекидневни думи като „лампа“, „стол“, „ръка“, „ходя“, „искам“, детето трябва да усвои понятията, които тези думи означават. Но когато започне за изучава втори или чужд език, човек вече има в съзнанието си достатъчно богат набор от понятия за света. Остава само да научи по какъв начин тези понятия се изразяват в език, различен от родния му.

На пръв поглед развитата понятийна система улеснява процеса на учене, но всъщност създава и редица усложнения: различните езици често назовават различни аспекти на дадено понятие.

Така българското понятие за ‘кожа’, което именуваме с думата „кожа“, съответства на три понятия в английски език, които се изразяват с три различни думи: skin (покритието на тялото на човека), leather (гладка кожа с животински произход за чанти, якета и пр.) и fur (кожа – козина, за луксозни палта и шапки).

Друга важна разлика между ученето на родния и на втори или чужд език след ранното детство (и особено след пубертета) е свързана с процеса на социализиране.

Социалната самоидентификация на човека се развива заедно с овладяването на родния език и приключва към пубертета. Когато започнем да учим втори език в по-зряла възраст, ние вече сме се идентифицирали социално и етнически. Някои изследователи предполагат, че възрастните, за разлика от децата, оказват съпротива (съзнавана или несъзнавана) спрямо интегрирането си в социалната среда на втория език.  Това може да се окаже пречка, защото новият език изисква да приемем социокултурните и етнолингвистичните особености на хората, които са носители на този език. Но ако се стремим да се вградим в езиковата среда на втория език, това ще подпомогне усвояването му.

W.Ч.: Какви са етапите на усвояване на езика и различават ли се те при усвояване на първи/втори и чужд език?

Ю.С.: Когато децата започват да усвояват първия си език, те преминават през няколко стадия. До края на първата година те натрупват знания за околния свят, развиват се познавателно и се учат да общуват, макар и само с жестове и мимика. Научават се да разчленяват речта на лицата от обкръжението им и да разбират елементарни въпроси и инструкции, като в същото време упражняват говорните си органи така, че да са в състояние да контролират произношението на прости звукосъчетания. Тази първа година от детското развитие се оказва изключително важна, защото подготвя появата на реч през втората година от живота. Първоначално детските изказвания са много кратки, състоят се само от една дума, а и думите често са трудно разпознаваеми. Това е т.нар. еднословен стадий.

Между година и половина и две години

обаче се появяват изказвания, които се състоят от две думи (т.е. децата стигат до двусловен стадий на развитие), после се добавя и трети елемент (това е трисловният стадий).

Към 3-годишна възраст

повечето деца са в състояние да участват успешно в разговори, като използват не само прости, но и някои видове сложни изречения. Изреченията са построени (с малки изключения) според граматическите правила на езика, а речникът може да съдържа над 1000 думи. И най-важното – децата са усвоили основите на езика интуитивно, само чрез общуването с околните, без някой да им обяснява езиковите значения и структури, без да формулира правилата, които трябва да използват. Разбира се, овладяването на първия език продължава години след тази възраст, като процесът се смята за приключен едва към пубертета.

Когато към повече или по-малко усвоения роден език добавим втори или чужд език, не преминаваме през същите стадии.

Колкото и да е ограничен речникът ни в началото, колкото и да ни е трудно да произнасяме звуковете на този нов език, ние не започваме с изказвания от по една дума, а думите, които използваме, не се отличават от стандартните думи – освен по някои детайли в произношението, които наричаме „чужд акцент“.

Впрочем, този акцент най-често се запазва, независимо колко добре сме усвоили езика. Освен това, когато учим втори или чужд език след ранното детство, особено ако това става в класната стая, очакваме да ни обясняват както значенията на думите в този език, така и граматическите правила – едно по едно, според учебната програма.

В началото това е голямо улеснение, но крайният резултат от усвояването на новия език рядко е толкова добър, колкото при първия език.

Изследователите смятат, че само около 5 % от всички лица, които са започнали да учат втори или чужд език след пубертета, стигат до ниво на владеене, съпоставимо с нивото на носителите на този език като роден.

W.Ч.: Нека разгледаме един типичен случай – в семейството се практикуват различни езици, тъй като родителите произхождат от различни държави.

Много често родителите си “разпределят” езиците – всеки говори с детето само на своя роден език. Какво е мнението Ви за тази стратегия?

Ю.С.: Тази стратегия е добре изпитана. Принципът „един човек – един език“ означава, че се очаква всеки от родителите да общува с детето си на избрания език, без да сменя езиците в процеса на комуникацията. Лесно е да се спазва този принцип тогава, когато единият родител не знае езика на другия. Това е доста типична ситуация при смесени бракове. Например ако майката е българка, бащата – германец и семейството живее в Германия, най-често бащата не научава български език, докато майката знае немски.

В такъв случай е добре майката да общува с детето през първите му години само или предимно на български – разбира се, при условие, че бащата не присъства.

Когато обаче двамата родители разговарят пред детето, съвсем естествено е, че общуването (в нашия пример) протича на немски. Тъкмо затова е толкова трудно в подобна ситуация да се предложи на детето пълноценна комуникация на български. 

Очаквайте скоро и втората част от интервюто. А ако сте нетърпеливи, абонирайте се за нашия бюлетин и ние ще Ви го изпратим веднага!

Последвайте и нашата фейсбук страница, където публикуваме ежеседмично интересни материали на тема двуезичие и изучаване на български език като втори/ чужд.