Запознанство и представяне

Макар в дигиталната епоха хората да са все по-чувствителни към предоставянето на лична информация, често в неформални разговори и най-вече при завръзването на нови запознанства се появяват въпроси за произхода и миналото на хората, които участват в комуникацията. Това е едновременно признак на интерес към личността на другия и засвидетелстване на уважение към неговата значимост. Репертоарът на нововъзникващите познанства обичайно съдържа въпроси за мястото на раждане, за професионалните интереси и личните хобита. В подобен контекст обикновено трябва да отговорим на питането:

Ти откъде си?

В България този въпрос задаваме както на своите съграждани от други населени места или местности, така и на родените в чужди държави.

• Най-простият отговор на този въпрос би бил:

Аз съм от София.

Аз съм от Варна.

Аз съм от Лондон.

Този отговор е обаче двусмислен – може да означава както че човекът е роден във въпросния град или държава, така и че това е настоящото му местожителство, без да е непременно роден там. В последния случай на български език обикновено даваме информация едновременно за това къде сме родени и къде пребиваваме в момента.

• В тези случаи бихме могли да кажем:

Аз съм роден в София, но живея в Лондон (от малък).

Родил съм се в София, но родителите ми са се преместили в Лондон още когато съм бил на годинка.

Защо не може да се каже родих се в София, но сега живея в Лондон?

Една от честите езикови грешки при общуването на български между хора, които не ползват езика ежедневно, е употребата на формата за минало време родих се, когато съставят изречение от по-горния тип. Тя обаче, макар да указва, че събитието е в миналото, на български е не просто необичайна, а граматически неправилна. Това се дължи на факта, че на български има специални форми, които употребяваме за събития от миналото, на които не сме присъствали и не можем да свидетелстваме за тях или сме присъствали, но не сме били способни да ги възприемем рационално. При това положение, когато кажем родих се, това би означавало, че говорим за своето раждане не като за факт, а като за спомен – така сякаш ние съзнателно сме участвали в процеса на своето раждане. Понякога писателите използват този ефект и избират тези форми именно за да придадат на събитията желаното от тях значение, но извън тези необичайни употреби, формата родих се не се използва при буквален отговор на въпрос за произхода.