Защо на български не се казва „родих се в София“?

В тази статия се разглежда една от честите грешки при общуване на български език между хора, за които това не е първи език

Запознанство и представяне

В дигиталната епоха хората да са все по-чувствителни към предоставянето на лична информация. В същото време в неформални разговори и най-вече при завръзването на нови запознанства питаме за произхода и миналото на другите. Това е едновременно признак на интерес към личността на другия и засвидетелстване на уважение към неговата значимост. Подобни разговори обичайно съдържат въпроси за мястото на раждане, за професионалните интереси и личните хобита. В подобен контекст обикновено трябва да отговорим на питането:

Ти откъде си?

В България този въпрос задаваме както на своите съграждани от други населени места или местности, така и на родените в чужди държави.

  • Най-простият отговор на този въпрос би бил:

Аз съм от София.

Аз съм от Варна.

Аз съм от Лондон.

Този отговор е обаче двусмислен – може да означава както че човекът е роден във въпросния град или държава, така и че това е настоящото му местожителство, без да е непременно роден там. В последния случай на български език обикновено даваме информация едновременно за това къде сме родени и къде пребиваваме в момента.

  • В тези случаи бихме могли да кажем:

Аз съм роден в София, но живея в Лондон (от малък).

Родил съм се в София, но родителите ми са се преместили в Лондон още когато съм бил на годинка.

Защо не може да се каже родих се в София, но сега живея в Лондон?

Една от честите езикови грешки при общуването на български между хора, които не ползват езика ежедневно, е употребата на формата за минало време родих се. Макар да указва, че събитието е в миналото, тази форма на български е не просто необичайна, а граматически неправилна. Това се така, защото на български има специални форми, които употребяваме за събития от миналото, на които не сме присъствали. С тях указваме, че можем да свидетелстваме за събитията, защото не сме присъствали или не сме били способни да ги възприемем рационално. При това положение с формата родих се ние говорим за своето раждане не като за факт, а като за спомен – така сякаш съзнателно сме участвали в процеса на своето раждане. Понякога писателите използват този ефект именно за да придадат на събитията желаното от тях значение. Извън тези необичайни употреби обаче формата родих се не се използва при буквален отговор на въпрос за произхода.