Наскоро проф. Стоянова бе наградена с Почетния знак „Св. Климент Охридски“ със синя лента за цялостната й преподавателска и научноизследователска дейност.

Проф. д.ф.н. Ю. Стоянова е дългогодишен преподавател в СУ„Св. Климент Охридски“, водила е курсове по съвременен български език, както и лекции по „Психолингвистика“ и „Психолингвистика на развитието“. Автор е на многобройни научни публикации и книги, сред които интерес за широката публика може да представляват „Вашето дете говори. Речеви актове в ранната детска възраст“ , „Психолингвистични изследвания“, „Индивидуални вариации във вербалното развитие“, „Ранно езиково развитие (От първите звукови комплекси до многословни изказвания), „Развитие и учене в ранното детство (възрастова валидизация на стандартите за развитие и учене от раждането до три години)“; „Проблеми на психолингвистиката. Уводен курс в общата психолингвистика и психолингвистиката на развитието“.

Тази седмица продължаваме разговора си с проф. Юлияна Стоянова с всички въпроси, които вълнуват родителите в двуезични семейства и т. нар. билингвизъм.

Ако сте пропуснали първата част от интервюто, вижте тук.

W.Ч.: Децата имат ли различно усещане към езика на майката и към езика на бащата, когато те са различни?

Ю.С.: Ако децата разбират езиците на двамата родители, отношението им към единия или другия език зависи от няколко фактора.

Първо, от връзката, която детето има със съответния родител. Второ, от отношението на самите родители към всеки от двата езика (за съжаление, понякога единият родител се отнася презрително към езика на другия родител). И, трето, от отношението на извън семейното обкръжение към езиците в семейството.

W.Ч.: Не бива обаче да забравяме и всички онези, които по една или друга причина не запознават децата си с българския език в техните първи години, но биха искали те все пак да го научат.

Може ли да се смята, че макар започнали късно, децата могат да усвоят българския като роден?

И има ли някаква определена възраст, която може да се посочи като относителна граница за това умение?

Ю.С.: С такива случаи все по-често се сблъскват учителите в българските училища в чужбина. Тогава добре познатите ни методи на учене на чужд или втори език може да се съчетаят с възможността детето да практикува този език в семейството (с поне единия родител), а това увеличава шансовете да се постигне висока степен на владеене.

W.Ч.: Дотук разсъждавахме от позицията на възрастни. Но нека влезем в положението на децата.

Кое е по-лесно за тях – да усвоят езика от родителя или да го научат по-късно в училище във формално или неформално обучение?

 Ю.С.: Основите на езика най-лесно се усвояват в семейството през най-ранните години от живота на детето, но подкрепянето на всеки от езиците с формално или неформално обучение е от изключителна важност. Ако детето например владее единия език само в устната му форма, а на другия език протича обучението му в училище, то много скоро устно практикуваният в семейството език изостава: превръща се в средство само за битово общуване и губи своята социална значимост за растящото и непрекъснато развиващо се дете. Затова е препоръчително българските деца в чужбина да посещават и българско училище, ако има такова наблизо, а ако това не е възможно, родителите да се погрижат да ограмотят децата си на български и да им поднасят български четива, подходящи за възрастта и интересите им. 

W.Ч.: В последно време все повече се говори за ползите от многоезичието. Бихте ли обобщили ефекта на многоезичието върху развитието на мозъчната дейност?

Ю.С.: Според съвременната неврофизиология ползите от многоезичието за развитието на мозъчната дейност са безспорни. Интензивните ранни контакти (особено преди пубертета) с повече от един език водят до образуването на невронни мрежи с по-многобройни и по-сложни синаптични връзки, преди техните обвивки да се втвърдят като част от процеса на миелинизация. Това дава предимство, което продължава и през зрялата възраст на билингвите. Смята се даже, че

владеенето и практикуването на два и повече езика може да служи като бариера срещу болестта на Алцхаймер.

W.Ч. Но има ли все пак някакви недостатъци, които трябва да се вземат предвид?

Не ми е известно лицата, владеещи повече от един език, да се сблъскват с  проблеми, които да се дължат на билингвизма.

W.Ч.: Според Вашите наблюдения, ако българският е език само на единият родител в семейството и то в среда, различна от българоезична,

има ли някакви конкретни практики, които да следват родителите при обучението на децата

при запознаването им със звуковете например или при въвеждането на определени езикови конструкции?

Ю.С.: Най-важното в такъв случай е родителят да общува с детето си на български – колкото се може по-често  и по-интензивно. Не е нужно да се обръща специално внимание на структурата на езика, но е добре

да се избират разнообразни теми за разговори и рано да се включат литературни източници – детски стихотворения, песни и приказки на български език

(може и преводни). Това позволява обогатяване на речника и разширяване на граматическата компетенция на детето – заедно с усвояване на естетическата функция на езика. Също така е препоръчително детето по възможност да общува с повече носители на български език – роднини и приятели. Ако под влияние на другия език в семейството (който често е и езикът на страната, в която се пребивава) детето има небългарски акцент, към 3-4-годишна възраст родителят българин може да започне да поправя произношението на определени звукове или думи, но без да се натрапва, защото корекциите може да откажат детето да говори на български. 

Последвайте и нашата фейсбук страница, където публикуваме ежеседмично интересни материали на тема двуезичие и изучаване на български език като втори/ чужд.